бил е ощастливявал

Речник на българския език

1. бил е ощастливявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е ощастливявал е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).