ощастливявала

Речник на българския език

1. ощастливявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощастливявала е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощастливявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощастливявала е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ощастливявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ощастливявала е производна форма на ощастливявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ощастливявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ощастливявала е производна форма на ощастливявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).