отърчавам

Речник на българския език

отърча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

отърча̀ваш, несв. и отърча̀, св. С тичане отивам някъде; изтичвам.

Грешни изписвания (7)

  • отарчавам
  • отарчавъм
  • отърчавъм
  • утарчавам
  • утарчавъм
  • утърчавам
  • утърчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице отър-ча-вам отър-ча-ва-ме
2 лице отър-ча-ваш отър-ча-ва-те
3 лице отър-ча-ва отър-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице отър-ча-вах отър-ча-вах-ме
2 лице отър-ча-ва отър-ча-вах-те
3 лице отър-ча-ва отър-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице отър-ча-вах отър-ча-вах-ме
2 лице отър-ча-ва-ше отър-ча-вах-те
3 лице отър-ча-ва-ше отър-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отърчавал съм отърчавала съм отърчавало съм отърчавали сме
2 лице отърчавал си отърчавала си отърчавало си отърчавали сте
3 лице отърчавал е отърчавала е отърчавало е отърчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отърчавал бях отърчавала бях отърчавало бяхме отърчавали
2 лице беше отърчавал беше отърчавала беше отърчавало бяхте отърчавали
3 лице беше отърчавал беше отърчавала беше отърчавало бяха отърчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отърчавам ще отърчаваме
2 лице ще отърчаваш ще отърчавате
3 лице ще отърчава ще отърчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отърчавал ще съм отърчавала ще съм отърчавало ще сме отърчавали
2 лице ще си отърчавал ще си отърчавала ще си отърчавало ще сте отърчавали
3 лице ще е отърчавал ще е отърчавала ще е отърчавало ще са отърчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отърчавам щяхме да отърчаваме
2 лице щеше да отърчаваш щяхте да отърчавате
3 лице щеше да отърчава щяха да отърчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отърчавал щях да съм отърчавала щях да съм отърчавало щяхме да сме отърчавали
2 лице щеше да си отърчавал щеше да си отърчавала щеше да си отърчавало щяхте да сте отърчавали
3 лице щеше да е отърчавал щеше да е отърчавала щеше да е отърчавало щяха да са отърчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отърчавал съм отърчавала съм отърчавало съм отърчавали сме
2 лице отърчавал си отърчавала си отърчавало си отърчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отърчавал съм отърчавала съм отърчавало съм отърчавали сме
2 лице отърчавал си отърчавала си отърчавало си отърчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отърчавал била съм отърчавала било съм отърчавало били сме отърчавали
2 лице бил си отърчавал била си отърчавала било си отърчавало били сте отърчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отърчавам щяла съм да отърчавам щяло съм да отърчавам щели сме да отърчаваме
2 лице щял си да отърчаваш щяла си да отърчаваш щяло си да отърчаваш щели сте да отърчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отърчавал щяла съм да съм отърчавала щяло съм да съм отърчавало щели сме да сме отърчавали
2 лице щял си да си отърчавал щяла си да си отърчавала щяло си да си отърчавало щели сте да сте отърчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отърчавал бих отърчавала бих отърчавало бихме отърчавали
2 лице би отърчавал би отърчавала би отърчавало бихте отърчавали
3 лице би отърчавал би отърчавала би отърчавало биха отърчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отър-ча-вай отър-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отър-ча-вал
непълен член отър-ча-ва-лия
пълен член отър-ча-ва-ли-ят
женски род отър-ча-ва-ла
членувано отър-ча-ва-ла-та
среден род отър-ча-ва-ло
членувано отър-ча-ва-ло-то
множествено число отър-ча-ва-ли
членувано отър-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род отър-ча-вал
женски род отър-ча-ва-ла
среден род отър-ча-ва-ло
множествено число отър-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род отър-ча-ващ
непълен член отър-ча-ва-щия
пълен член отър-ча-ва-щи-ят
женски род отър-ча-ва-ща
членувано отър-ча-ва-ща-та
среден род отър-ча-ва-що
членувано отър-ча-ва-що-то
множествено число отър-ча-ва-щи
членувано отър-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

отър-ча-вай-ки