отърчавал е

Речник на българския език

1. отърчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчавал е е производна форма на отърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчавал е е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчавал е е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).