отърчавало

Речник на българския език

1. отърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отърчавало е производна форма на отърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отърчавало е производна форма на отърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).