отърчавал съм

Речник на българския език

1. отърчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчавал съм е производна форма на отърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчавал съм е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отърчавал съм е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).