отърчавал

Речник на българския език

1. отърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчавал е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отърчавал е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отърчавал е производна форма на отърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отърчавал е производна форма на отърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).