отърчавало е

Речник на българския език

1. отърчавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало е е производна форма на отърчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало е е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало е е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).