отърчавало си

Речник на българския език

1. отърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало си е производна форма на отърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало си е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отърчавало си е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).