отърчавал си

Речник на българския език

1. отърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчавал си е производна форма на отърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчавал си е производна форма на отърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отърчавал си е производна форма на отърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).