отърчавах

Речник на българския език

1. отърчавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отърчавах е производна форма на отърчавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отърчавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отърчавах е производна форма на отърчавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).