озорвам

Речник на българския език

озо̀рвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

озо̀рваш, несв. и озо̀ря, св.; кого. Разг. Създавам трудности, зор. Тази задача ме озори.
озорвам се/озоря се.Разг. Изпитвам трудност в работа; затруднявам се, претоварвам се.

Грешни изписвания (3)

  • озорвъм
  • узорвам
  • узорвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице озор-вам озор-ва-ме
2 лице озор-ваш озор-ва-те
3 лице озор-ва озор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице озор-вах озор-вах-ме
2 лице озор-ва озор-вах-те
3 лице озор-ва озор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице озор-вах озор-вах-ме
2 лице озор-ва-ше озор-вах-те
3 лице озор-ва-ше озор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озорвал съм озорвала съм озорвало съм озорвали сме
2 лице озорвал си озорвала си озорвало си озорвали сте
3 лице озорвал е озорвала е озорвало е озорвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озорвал бях озорвала бях озорвало бяхме озорвали
2 лице беше озорвал беше озорвала беше озорвало бяхте озорвали
3 лице беше озорвал беше озорвала беше озорвало бяха озорвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще озорвам ще озорваме
2 лице ще озорваш ще озорвате
3 лице ще озорва ще озорват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озорвал ще съм озорвала ще съм озорвало ще сме озорвали
2 лице ще си озорвал ще си озорвала ще си озорвало ще сте озорвали
3 лице ще е озорвал ще е озорвала ще е озорвало ще са озорвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да озорвам щяхме да озорваме
2 лице щеше да озорваш щяхте да озорвате
3 лице щеше да озорва щяха да озорват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озорвал щях да съм озорвала щях да съм озорвало щяхме да сме озорвали
2 лице щеше да си озорвал щеше да си озорвала щеше да си озорвало щяхте да сте озорвали
3 лице щеше да е озорвал щеше да е озорвала щеше да е озорвало щяха да са озорвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озорвал съм озорвала съм озорвало съм озорвали сме
2 лице озорвал си озорвала си озорвало си озорвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озорвал съм озорвала съм озорвало съм озорвали сме
2 лице озорвал си озорвала си озорвало си озорвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озорвал била съм озорвала било съм озорвало били сме озорвали
2 лице бил си озорвал била си озорвала било си озорвало били сте озорвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озорвам щяла съм да озорвам щяло съм да озорвам щели сме да озорваме
2 лице щял си да озорваш щяла си да озорваш щяло си да озорваш щели сте да озорвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озорвал щяла съм да съм озорвала щяло съм да съм озорвало щели сме да сме озорвали
2 лице щял си да си озорвал щяла си да си озорвала щяло си да си озорвало щели сте да сте озорвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озорвал бих озорвала бих озорвало бихме озорвали
2 лице би озорвал би озорвала би озорвало бихте озорвали
3 лице би озорвал би озорвала би озорвало биха озорвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
озор-вай озор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род озор-ван
непълен член озор-ва-ния
пълен член озор-ва-ни-ят
женски род озор-ва-на
членувано озор-ва-на-та
среден род озор-ва-но
членувано озор-ва-но-то
множествено число озор-ва-ни
членувано озор-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род озор-вал
непълен член озор-ва-лия
пълен член озор-ва-ли-ят
женски род озор-ва-ла
членувано озор-ва-ла-та
среден род озор-ва-ло
членувано озор-ва-ло-то
множествено число озор-ва-ли
членувано озор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род озор-вал
женски род озор-ва-ла
среден род озор-ва-ло
множествено число озор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род озор-ващ
непълен член озор-ва-щия
пълен член озор-ва-щи-ят
женски род озор-ва-ща
членувано озор-ва-ща-та
среден род озор-ва-що
членувано озор-ва-що-то
множествено число озор-ва-щи
членувано озор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

озор-вай-ки