озорвах

Речник на българския език

1. озорвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

озорвах е производна форма на озорвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. озорвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

озорвах е производна форма на озорвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).