озорвала

Речник на българския език

1. озорвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озорвала е производна форма на озорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озорвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озорвала е производна форма на озорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. озорвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

озорвала е производна форма на озорвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. озорвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озорвала е производна форма на озорвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).