озорвахте

Речник на българския език

1. озорвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

озорвахте е производна форма на озорвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. озорвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

озорвахте е производна форма на озорвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).