озорвал

Речник на българския език

1. озорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озорвал е производна форма на озорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озорвал е производна форма на озорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

озорвал е производна форма на озорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. озорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

озорвал е производна форма на озорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).