озорваха

Речник на българския език

1. озорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

озорваха е производна форма на озорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

озорваха е производна форма на озорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).