озорва

Речник на българския език

1. озорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

озорва е производна форма на озорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. озорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

озорва е производна форма на озорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. озорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

озорва е производна форма на озорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).