озорвало

Речник на българския език

1. озорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озорвало е производна форма на озорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озорвало е производна форма на озорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. озорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

озорвало е производна форма на озорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. озорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озорвало е производна форма на озорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).