озорвал съм

Речник на българския език

1. озорвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

озорвал съм е производна форма на озорвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. озорвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

озорвал съм е производна форма на озорвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. озорвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

озорвал съм е производна форма на озорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).