наспоря

Речник на българския език

наспоря̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

наспорѝш, мин. св. наспорѝх, мин. прич. наспорѝл, св.вж. наспорявам.

Грешни изписвания (8)

  • наспорйа
  • наспорйъ
  • наспурйа
  • наспурйъ
  • нъспорйа
  • нъспорйъ
  • нъспурйа
  • нъспурйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нас-по-ря нас-по-рим
2 лице нас-по-риш нас-по-ри-те
3 лице нас-по-ри нас-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нас-по-рих нас-по-рих-ме
2 лице нас-по-ри нас-по-рих-те
3 лице нас-по-ри нас-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нас-по-рях нас-по-рях-ме
2 лице нас-по-ре-ше нас-по-рях-те
3 лице нас-по-ре-ше нас-по-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорил съм наспорила съм наспорило съм наспорили сме
2 лице наспорил си наспорила си наспорило си наспорили сте
3 лице наспорил е наспорила е наспорило е наспорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наспорил бях наспорила бях наспорило бяхме наспорили
2 лице беше наспорил беше наспорила беше наспорило бяхте наспорили
3 лице беше наспорил беше наспорила беше наспорило бяха наспорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наспоря ще наспорим
2 лице ще наспориш ще наспорите
3 лице ще наспори ще наспорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наспорил ще съм наспорила ще съм наспорило ще сме наспорили
2 лице ще си наспорил ще си наспорила ще си наспорило ще сте наспорили
3 лице ще е наспорил ще е наспорила ще е наспорило ще са наспорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наспоря щяхме да наспорим
2 лице щеше да наспориш щяхте да наспорите
3 лице щеше да наспори щяха да наспорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наспорил щях да съм наспорила щях да съм наспорило щяхме да сме наспорили
2 лице щеше да си наспорил щеше да си наспорила щеше да си наспорило щяхте да сте наспорили
3 лице щеше да е наспорил щеше да е наспорила щеше да е наспорило щяха да са наспорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорял съм наспоряла съм наспоряло съм наспорели сме
2 лице наспорял си наспоряла си наспоряло си наспорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наспорил съм наспорила съм наспорило съм наспорили сме
2 лице наспорил си наспорила си наспорило си наспорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наспорил била съм наспорила било съм наспорило били сме наспорили
2 лице бил си наспорил била си наспорила било си наспорило били сте наспорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наспоря щяла съм да наспоря щяло съм да наспоря щели сме да наспорим
2 лице щял си да наспориш щяла си да наспориш щяло си да наспориш щели сте да наспорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наспорил щяла съм да съм наспорила щяло съм да съм наспорило щели сме да сме наспорили
2 лице щял си да си наспорил щяла си да си наспорила щяло си да си наспорило щели сте да сте наспорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наспорил бих наспорила бих наспорило бихме наспорили
2 лице би наспорил би наспорила би наспорило бихте наспорили
3 лице би наспорил би наспорила би наспорило биха наспорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нас-по-ри нас-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-по-рил
непълен член нас-по-ри-лия
пълен член нас-по-ри-ли-ят
женски род нас-по-ри-ла
членувано нас-по-ри-ла-та
среден род нас-по-ри-ло
членувано нас-по-ри-ло-то
множествено число нас-по-ри-ли
членувано нас-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-по-рял
женски род нас-по-ря-ла
среден род нас-по-ря-ло
множествено число нас-по-ре-ли