наспорели

Речник на българския език

1. наспорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наспорели е производна форма на наспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наспорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наспорели е производна форма на наспоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).