наспорил си

Речник на българския език

1. наспорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наспорил си е производна форма на наспоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наспорил си е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).