наспорил съм

Речник на българския език

1. наспорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наспорил съм е производна форма на наспоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наспорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наспорил съм е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).