наспори

Речник на българския език

1. наспори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наспори е производна форма на наспоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наспори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наспори е производна форма на наспоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наспори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наспори е производна форма на наспоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наспори — повелително наклонение, ед. ч.

наспори е производна форма на наспоря (повелително наклонение, ед. ч.).