бил съм наспорил

Речник на българския език

1. бил съм наспорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм наспорил е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).