наспорило

Речник на българския език

1. наспорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспорило е производна форма на наспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наспорило е производна форма на наспоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).