наспоряло

Речник на българския език

1. наспоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наспоряло е производна форма на наспоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наспоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наспоряло е производна форма на наспоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).