лустрирам

Речник на българския език

лустрирам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице лус-т-ри-рам лус-т-ри-ра-ме
2 лице лус-т-ри-раш лус-т-ри-ра-те
3 лице лус-т-ри-ра лус-т-ри-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице лус-т-ри-рах лус-т-ри-рах-ме
2 лице лус-т-ри-ра лус-т-ри-рах-те
3 лице лус-т-ри-ра лус-т-ри-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице лус-т-ри-рах лус-т-ри-рах-ме
2 лице лус-т-ри-ра-ше лус-т-ри-рах-те
3 лице лус-т-ри-ра-ше лус-т-ри-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лустрирал съм лустрирала съм лустрирало съм лустрирали сме
2 лице лустрирал си лустрирала си лустрирало си лустрирали сте
3 лице лустрирал е лустрирала е лустрирало е лустрирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях лустрирал бях лустрирала бях лустрирало бяхме лустрирали
2 лице беше лустрирал беше лустрирала беше лустрирало бяхте лустрирали
3 лице беше лустрирал беше лустрирала беше лустрирало бяха лустрирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще лустрирам ще лустрираме
2 лице ще лустрираш ще лустрирате
3 лице ще лустрира ще лустрират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм лустрирал ще съм лустрирала ще съм лустрирало ще сме лустрирали
2 лице ще си лустрирал ще си лустрирала ще си лустрирало ще сте лустрирали
3 лице ще е лустрирал ще е лустрирала ще е лустрирало ще са лустрирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да лустрирам щяхме да лустрираме
2 лице щеше да лустрираш щяхте да лустрирате
3 лице щеше да лустрира щяха да лустрират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм лустрирал щях да съм лустрирала щях да съм лустрирало щяхме да сме лустрирали
2 лице щеше да си лустрирал щеше да си лустрирала щеше да си лустрирало щяхте да сте лустрирали
3 лице щеше да е лустрирал щеше да е лустрирала щеше да е лустрирало щяха да са лустрирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лустрирал съм лустрирала съм лустрирало съм лустрирали сме
2 лице лустрирал си лустрирала си лустрирало си лустрирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице лустрирал съм лустрирала съм лустрирало съм лустрирали сме
2 лице лустрирал си лустрирала си лустрирало си лустрирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм лустрирал била съм лустрирала било съм лустрирало били сме лустрирали
2 лице бил си лустрирал била си лустрирала било си лустрирало били сте лустрирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да лустрирам щяла съм да лустрирам щяло съм да лустрирам щели сме да лустрираме
2 лице щял си да лустрираш щяла си да лустрираш щяло си да лустрираш щели сте да лустрирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм лустрирал щяла съм да съм лустрирала щяло съм да съм лустрирало щели сме да сме лустрирали
2 лице щял си да си лустрирал щяла си да си лустрирала щяло си да си лустрирало щели сте да сте лустрирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих лустрирал бих лустрирала бих лустрирало бихме лустрирали
2 лице би лустрирал би лустрирала би лустрирало бихте лустрирали
3 лице би лустрирал би лустрирала би лустрирало биха лустрирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лус-т-ри-рай лус-т-ри-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род лус-т-ри-ран
непълен член лус-т-ри-ра-ния
пълен член лус-т-ри-ра-ни-ят
женски род лус-т-ри-ра-на
членувано лус-т-ри-ра-на-та
среден род лус-т-ри-ра-но
членувано лус-т-ри-ра-но-то
множествено число лус-т-ри-ра-ни
членувано лус-т-ри-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лус-т-ри-рал
непълен член лус-т-ри-ра-лия
пълен член лус-т-ри-ра-ли-ят
женски род лус-т-ри-ра-ла
членувано лус-т-ри-ра-ла-та
среден род лус-т-ри-ра-ло
членувано лус-т-ри-ра-ло-то
множествено число лус-т-ри-ра-ли
членувано лус-т-ри-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род лус-т-ри-рал
женски род лус-т-ри-ра-ла
среден род лус-т-ри-ра-ло
множествено число лус-т-ри-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род лус-т-ри-ращ
непълен член лус-т-ри-ра-щия
пълен член лус-т-ри-ра-щи-ят
женски род лус-т-ри-ра-ща
членувано лус-т-ри-ра-ща-та
среден род лус-т-ри-ра-що
членувано лус-т-ри-ра-що-то
множествено число лус-т-ри-ра-щи
членувано лус-т-ри-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

лус-т-ри-рай-ки