лустрирало

Речник на българския език

1. лустрирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лустрирало е производна форма на лустрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лустрирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лустрирало е производна форма на лустрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лустрирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лустрирало е производна форма на лустрирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лустрирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лустрирало е производна форма на лустрирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).