лустрирах

Речник на българския език

1. лустрирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

лустрирах е производна форма на лустрирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. лустрирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

лустрирах е производна форма на лустрирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).