лустрира

Речник на българския език

1. лустрира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лустрира е производна форма на лустрирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. лустрира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лустрира е производна форма на лустрирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. лустрира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лустрира е производна форма на лустрирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).