лустрирала

Речник на българския език

1. лустрирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лустрирала е производна форма на лустрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лустрирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лустрирала е производна форма на лустрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лустрирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лустрирала е производна форма на лустрирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лустрирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лустрирала е производна форма на лустрирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).