клокотя

Речник на българския език

клоко̀тя непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • клокотъ
  • клукотъ
  • клукотя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кло-ко-тя кло-ко-тим
2 лице кло-ко-тиш кло-ко-ти-те
3 лице кло-ко-ти кло-ко-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кло-ко-тих кло-ко-тих-ме
2 лице кло-ко-ти кло-ко-тих-те
3 лице кло-ко-ти кло-ко-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кло-ко-тех кло-ко-тех-ме
2 лице кло-ко-те-ше кло-ко-тех-те
3 лице кло-ко-те-ше кло-ко-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клокотил съм клокотила съм клокотило съм клокотили сме
2 лице клокотил си клокотила си клокотило си клокотили сте
3 лице клокотил е клокотила е клокотило е клокотили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях клокотил бях клокотила бях клокотило бяхме клокотили
2 лице беше клокотил беше клокотила беше клокотило бяхте клокотили
3 лице беше клокотил беше клокотила беше клокотило бяха клокотили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще клокотя ще клокотим
2 лице ще клокотиш ще клокотите
3 лице ще клокоти ще клокотят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм клокотил ще съм клокотила ще съм клокотило ще сме клокотили
2 лице ще си клокотил ще си клокотила ще си клокотило ще сте клокотили
3 лице ще е клокотил ще е клокотила ще е клокотило ще са клокотили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да клокотя щяхме да клокотим
2 лице щеше да клокотиш щяхте да клокотите
3 лице щеше да клокоти щяха да клокотят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм клокотил щях да съм клокотила щях да съм клокотило щяхме да сме клокотили
2 лице щеше да си клокотил щеше да си клокотила щеше да си клокотило щяхте да сте клокотили
3 лице щеше да е клокотил щеше да е клокотила щеше да е клокотило щяха да са клокотили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клокотел съм клокотела съм клокотело съм клокотели сме
2 лице клокотел си клокотела си клокотело си клокотели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице клокотил съм клокотила съм клокотило съм клокотили сме
2 лице клокотил си клокотила си клокотило си клокотили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм клокотил била съм клокотила било съм клокотило били сме клокотили
2 лице бил си клокотил била си клокотила било си клокотило били сте клокотили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да клокотя щяла съм да клокотя щяло съм да клокотя щели сме да клокотим
2 лице щял си да клокотиш щяла си да клокотиш щяло си да клокотиш щели сте да клокотите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм клокотил щяла съм да съм клокотила щяло съм да съм клокотило щели сме да сме клокотили
2 лице щял си да си клокотил щяла си да си клокотила щяло си да си клокотило щели сте да сте клокотили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих клокотил бих клокотила бих клокотило бихме клокотили
2 лице би клокотил би клокотила би клокотило бихте клокотили
3 лице би клокотил би клокотила би клокотило биха клокотили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кло-ко-ти кло-ко-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кло-ко-тил
непълен член кло-ко-ти-лия
пълен член кло-ко-ти-ли-ят
женски род кло-ко-ти-ла
членувано кло-ко-ти-ла-та
среден род кло-ко-ти-ло
членувано кло-ко-ти-ло-то
множествено число кло-ко-ти-ли
членувано кло-ко-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кло-ко-тел
женски род кло-ко-те-ла
среден род кло-ко-те-ло
множествено число кло-ко-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кло-ко-тещ
непълен член кло-ко-те-щия
пълен член кло-ко-те-щи-ят
женски род кло-ко-те-ща
членувано кло-ко-те-ща-та
среден род кло-ко-те-що
членувано кло-ко-те-що-то
множествено число кло-ко-те-щи
членувано кло-ко-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кло-ко-тей-ки