клокотел

Речник на българския език

1. клокотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокотел е производна форма на клокотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клокотел е производна форма на клокотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).