клокотело

Речник на българския език

1. клокотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клокотело е производна форма на клокотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клокотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клокотело е производна форма на клокотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).