клокотела

Речник на българския език

1. клокотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клокотела е производна форма на клокотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клокотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клокотела е производна форма на клокотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).