клокотила

Речник на българския език

1. клокотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клокотила е производна форма на клокотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клокотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

клокотила е производна форма на клокотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).