клокотил е

Речник на българския език

1. клокотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокотил е е производна форма на клокотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокотил е е производна форма на клокотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).