бил клокотил

Речник на българския език

1. бил клокотил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил клокотил е производна форма на клокотя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).