клокотило е

Речник на българския език

1. клокотило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клокотило е е производна форма на клокотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клокотило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клокотило е е производна форма на клокотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).