клокотили

Речник на българския език

1. клокотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клокотили е производна форма на клокотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клокотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клокотили е производна форма на клокотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).