израня

Речник на българския език

израня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изранѝш, мин. св. изранѝх, мин. прич. изранѝл, св.вж. изранявам.

Грешни изписвания (4)

  • изранйа
  • изранйъ
  • изрънйа
  • изрънйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ра-ня из-ра-ним
2 лице из-ра-ниш из-ра-ни-те
3 лице из-ра-ни из-ра-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ра-них из-ра-них-ме
2 лице из-ра-ни из-ра-них-те
3 лице из-ра-ни из-ра-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ра-нях из-ра-нях-ме
2 лице из-ра-не-ше из-ра-нях-те
3 лице из-ра-не-ше из-ра-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изранил съм изранила съм изранило съм изранили сме
2 лице изранил си изранила си изранило си изранили сте
3 лице изранил е изранила е изранило е изранили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изранил бях изранила бях изранило бяхме изранили
2 лице беше изранил беше изранила беше изранило бяхте изранили
3 лице беше изранил беше изранила беше изранило бяха изранили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще израня ще израним
2 лице ще израниш ще израните
3 лице ще израни ще изранят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изранил ще съм изранила ще съм изранило ще сме изранили
2 лице ще си изранил ще си изранила ще си изранило ще сте изранили
3 лице ще е изранил ще е изранила ще е изранило ще са изранили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да израня щяхме да израним
2 лице щеше да израниш щяхте да израните
3 лице щеше да израни щяха да изранят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изранил щях да съм изранила щях да съм изранило щяхме да сме изранили
2 лице щеше да си изранил щеше да си изранила щеше да си изранило щяхте да сте изранили
3 лице щеше да е изранил щеше да е изранила щеше да е изранило щяха да са изранили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изранял съм израняла съм израняло съм изранели сме
2 лице изранял си израняла си израняло си изранели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изранил съм изранила съм изранило съм изранили сме
2 лице изранил си изранила си изранило си изранили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изранил била съм изранила било съм изранило били сме изранили
2 лице бил си изранил била си изранила било си изранило били сте изранили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да израня щяла съм да израня щяло съм да израня щели сме да израним
2 лице щял си да израниш щяла си да израниш щяло си да израниш щели сте да израните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изранил щяла съм да съм изранила щяло съм да съм изранило щели сме да сме изранили
2 лице щял си да си изранил щяла си да си изранила щяло си да си изранило щели сте да сте изранили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изранил бих изранила бих изранило бихме изранили
2 лице би изранил би изранила би изранило бихте изранили
3 лице би изранил би изранила би изранило биха изранили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ра-ни из-ра-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ра-нен
непълен член из-ра-не-ния
пълен член из-ра-не-ни-ят
женски род из-ра-не-на
членувано из-ра-не-на-та
среден род из-ра-не-но
членувано из-ра-не-но-то
множествено число из-ра-не-ни
членувано из-ра-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ра-нил
непълен член из-ра-ни-лия
пълен член из-ра-ни-ли-ят
женски род из-ра-ни-ла
членувано из-ра-ни-ла-та
среден род из-ра-ни-ло
членувано из-ра-ни-ло-то
множествено число из-ра-ни-ли
членувано из-ра-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ра-нял
женски род из-ра-ня-ла
среден род из-ра-ня-ло
множествено число из-ра-не-ли