изранили

Речник на българския език

1. изранили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изранили е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изранили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изранили е производна форма на израня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).