изранила

Речник на българския език

1. изранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изранила е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изранила е производна форма на израня (мин. деят. св. прич. ж. р.).