изранило

Речник на българския език

1. изранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изранило е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изранило е производна форма на израня (мин. деят. св. прич. ср. р.).