изранен

Речник на българския език

1. изранен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ра-нен
непълен член из-ра-не-ния
пълен член из-ра-не-ни-ят
ж. р. из-ра-не-на
членувано из-ра-не-на-та
ср. р. из-ра-не-но
членувано из-ра-не-но-то
мн. ч. из-ра-не-ни
членувано из-ра-не-ни-те

2. изранен — мин. страд. прич. м. р.

изранен е производна форма на израня (мин. страд. прич. м. р.).