изранил

Речник на българския език

1. изранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изранил е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изранил — мин. деят. св. прич. м. р.

изранил е производна форма на израня (мин. деят. св. прич. м. р.).