изранил е

Речник на българския език

1. изранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изранил е е производна форма на израня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изранил е е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).