изранил си

Речник на българския език

1. изранил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изранил си е производна форма на израня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изранил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изранил си е производна форма на израня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).